За мен – Анелия Репетти

Аз съм Анелия Трифонова-Репетти. Родена съм в типично българскко семейство, в което основният принцип е уважението, обичта и задружието. От малка си спомням глъчта в родовата къща – имах две баби, баба Парашкева и прабаба Мария. Те бяха моята връзка с външния свят, чрез техните приказки и грижи аз растях безгрижна. Интересът към природата дойде с експериментите на дядо Петко. Спасявахме бухали с ранени крила, събирахме гъби в полето, разхождахме се из живописната местност „Чернялка“. През зимата слушахме забавни истории, пързаляхме се с шейни, правехме снежни човеци. А прадядо ми Трифон, държеше юздите в дома. Спомням си синия проницателен поглед. Неговата осанка утихваше глъчката. Това беше веселата страна от моето детство. Със зорък поглед майка ми се грижеше за моето образование. Учех със сълзи и сополи това, което не приемах – писането с дясната ръка беше непоносимо за мен, но уви – това беше общоприетото, френския език така и не научих. Но се научих да съм постоянна и да не се отказвам от целите си. Получих много любов и вдъхновение от баща ми. Новото и красивото е повод за стимул напред.Това безгрижно детство го пазя като мил спомен.

После поех дългия път на учението. Дълбоко в мен остана чувствителността, любопитството kъм света, желанието да експериментирам и да знам. Учих математика, после фотография, завърших инженерство. Но това, което ме привличаше, беше Светът. Работих няколко години в ежедневника „Вечерни новини“, започвайки от най-ниското стъпало. Едновременно с това работех като репортер за различни издания. През това време успях да разбера какво по-точно ме интересува – а това беше графичното оформление на вестника.

Когато разбрах какво точно исках, срещнах моя съпруг Алдо. И така в един определен момент аз се намерих в един непознат за мен град, непознати хора, друг манталитет. Новата стъпка към света ми донесе много изненади, много нови знания, нови срещи.Преминах през нови обучения, задълбочих познанията си по италиански език, по компютърната си грамотност. Започнах отново работа във вестник. Този път организацията на работата зависеше от мен. Достигнах до графичното оформление. Вестникът беше месечно издание. Новата стъпка изисква нови познания и те дойдоха с времето, с упоритостта и последователността, които станаха част от моя живот.

Няколко години по-късно успяхме, заедно с колеги, да основем издателска фирма. Oтново прибавих нови умения, нови опитности, достигнах до това, което желаех и докато в един прекрасен ден разбрах, че е време за промяна. След посещението ми на едно енергийно място до Торино, всичко, което не беше важно за мен, се разпадна като замък от пясък.

Започна нов момент на ново търсене и опитности.
И ето че един прекрасен ден ме срещна ThetaHealing®. Това внесе нова енергия в живота ми, започнаха дълбоки промени. Осъзнавам, че живея в дуалистична реалност, но без нея не бих могла да позная и изпитам истинската радост от живота.
От всяка ситуация има изход. Ако търсиш, ако пожелаеш ще го намериш. Щом мога аз, го могат всички. Аз съм като Всички останали. Желая ви успех в търсенето!

Как ме намери ThetaHealing® …

Искам да ви разкажа, какво се случи в моя живот, от деня, в който разбрах и научих за ThetaHealing. Завършваше един много дълъг и мъчителен период от моя живот и като всеки такъв, води до край. И като всеки край във всяко нещо – идва веднага въпросът:
А сега накъде? Приближавах петдесетте и това обезпокояваше много моите близки и приятели, които бяха около мен в този момент. За разлика от преди, когато всеки път се изправях пред нещо ново, ме обхващаше притеснение и терзание, прекарвах безсънни нощи и имах лошо настроение, често избухвах без причина. Този път беше различно. По това време имах куче, с което много обичах да ходя на разходка и една сутрин, разхождайки се, чух много ясно глас (мисъл), който спокойно ми казваше – ти няма вече да работиш. Работата беше единственият начин за изкарване на средства, който аз познавах и живеех . Преди години, тази мисъл (глас) би ме изкарала от равновесие, но незнайно как, аз останах много спокойна. Прибрах се в къщи и се зазмислих, какво ще рече това? Това се случи в близост до една будка за вестници, а аз работих 25 години издателска дейност, графични проекти на различни списания и рекламни материали във фирма, в която имах участие. Това беше ясен знак, че това вече е минало. По това време натрупах много голям опит от работа с различни хора, за което съм много благодарна.

И ето, аз съм в къщи, не ходя на работа, усещането е много странно, напрежението, отчаянието и неизвестното престанаха да ме плашат. Седях в къщи, занимавах се с домакинството и реших да прочета всички книги, които бях натрупала от много време и все чаках някоя отпуска, за да прочета нещо… Спокойствието все повече навлизаше в моя живот. Безсънните нощи изчезнаха завинаги. Разходките с кучето се увеличиха, увеличи се и с моята физическа дейност. Майка ми често звънеше да ме пита какво правя. Отговорът ми беше, че чакам. „Какво чакаш? Ти трябва да търсиш, наближаваш петдесетте, живееш в друга страна, сама си и нямаш кой да те подкрепи! Лошо направи, че остави фирмата да се разпадне. Нямаш шанс да намериш друга работа.“ Отговорих, че не търся, чакам да реша какво да правя по-нататък с моя живот…

И така една вечер, седейки си в моя кабинет, ми звънна една приятелка от Гърция, която ми каза:“Знаеш ли Нели, научих нещо много интересно. Искам да ти го разкажа!” Tя е зле с чуждите езици, но най-накрая успявам да намеря името Ваяна Стайбъл, благодарих любезно и казах, че когато имам желание ще прочета за ThetaHealing.

На следващия ден си лягам, както обикновено, но не ме хваща сън. Казах си, че е по-добре да стана и да прочета нещо, включих компютъра, на който четях книги в електронен формат. Казах си, дай да видя какво толкова интересно има в този метод ThetaHealing?

Четох, четох и най-накрая открих медитацията „Пътна карта към седмото ниво“ и като че ли потънах в тази енергия, станах едно с нея, почувствах се обичана, като че ли за пръв път през живота си почувствах обичта, като че ли аз чаках това от много години. Изчезна от сърцето ми тъгата, която ме придружаваше откакто се помня. Цяла нощ четох материалите и вече знаех от тук нататък какво ще правя. Намерих веднага къде да изкарам курсове и от тогава до ден днешен аз живея в хармония с околните. След няколко години преминах и преподавателските курсове при Ваяна и моят живот стана едно емоционално преживяване. През това време преживях много тежка загуба, загубих сестра си, но това ми помогна да внеса любов в моето семейство и това спомогна за духовното ми израстване, за което много благодаря на Създателя на Всичко, Което Е; на Ваяна, че разработи и разпространи тази техника в целия свят; на моята приятелка от Гърция, че ми разказа; на моя съпруг Алдо, който винаги ме подкрепя; на моите майка и баща, че ми повярваха и на моята сестра, която е вече при Създателя, но е винаги с нас, която ме научи да приемам и зачитам свободната воля на всички около мен, да виждам хората такива, каквито са и все пак да ги обичам. На всички мои учители, които спомогнаха да направя промяна в убежденията си и да заживея нов, пълноценен живот.

Щастлива съм, че преподавайки този метод, мога да предам искра от тази любов, от тази хармония, да влезе в живота на търсещите и там да стане чудо, така както стана с мен.

Сертификати


Галерия